Ближи си сладоледа

Сладкишът на 3 хиляди години лекува стрес и прави любовни чудеса
Лято, жега, плаж и потни бири... Какво липсва в логическата редица? Фунийка ледена сметаново-шоколадова сладост, без която животът ни би бил толкова скучен и горчив.
Преди време учените дадоха отговор на тривиалния въпрос защо обичаме така страстно сладолед. Според медицинските изследвания той е великолепно лекарство против стрес.
Според дебелите книги действа като афродизиак, сваля кръвно и е чудесно "хапче за щастие". Млякото и сметаната съдържат триптофан - ефективен природен транквилант, който успокоява нервната система, повдига настроението, помага при безсъние. А що се отнася до шоколада, украсяващ любимото ни ледено удоволствие, то дълго време са смятали, че въздейства на мозъка подобно на наркотик. Откакто калифорнийският фармаколог Пианелли и колегите му откриха в какаовите зърна вещества, сходни с марихуаната, лошата слава дълго време преследва шоколада и какаото. Но в края на миналата година група американски учени "реабилитира" шоколада: оказа се, че концентрацията на онези злощастни съединения е твърде ниска, при това повечето от тях се разграждат в стомаха, без да стигнат до мозъка. Затова пък други изследователи намериха в шоколада вещество, сродно с адреналина. То повишава кръвното налягане, ускорява пулса и представлява природен стимулатор като кофеина.
Марко Поло носи лакомството от Китай
Историята на сладоледа е стара. Преди три хиляди години в домовете на богатите китайци са поднасяли изискан десерт - сладък сок от пресни плодове, смесен със сняг или натрошен лед. С такъв десерт са черпили и Александър Македонски по време на походите му в Персия и Индия. Бащата на медицината Хипократ пък е писал, че това лакомство "лекува вялост". Сладоледът покорява Европа благодарение на прославения венециански пътешественик Марко Поло, който донесъл рецептата за охладен шербет от Китай. В Италия той бързо става любимо блюдо в знатните домове. По-късно се научили да приготвят сладолед през цялата година, започнали да му добавят мляко, сметана, захар, аромати и дори листенца от цветни тичинки. Истинският сметанов сладолед бил изобретен при Наполеон III. Страстта към сладоледа много бързо обхванала и немците, и австрийците. Именно на жителите на страната на валса им хрумнала идеята за шоколадовия сладолед.
Мелбата измислили чревоугодници от Ботуша
Италианците пък, с тяхното неизчерпаемо желание да смесват най-невероятни продукти, измислили сладоледа асорти - с добавка на плодове, ядки, ликьор и парченца бисквити. Или така наречената днес мелба. В Америка рецептите за сладолед пристигнали с английските преселници. През 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйоркските вестници, че е пристигнал току-що от Лондон и ще продава различни сладости, включително и сладолед.
Доли Мадисън, жената на американския президент Джеймс Мадисън, поднесла сладолед на организирания бал по повод встъпването в длъжност на съпруга й през 1813 година и така вкарала лакомството във висшето общество. Първото облекчение при производството на сладолед (ръчно, в голям съд ) направила Нанси Джонсон от Ню Джърси, която през 1846 година измислила ръчния фризер. Това устройство все още е познато на мнозина. Въртейки ръчката на фризера, той разбърква съда със сладолед в слой от сол и лед, докато не се замрази сладоледената смес. Тъй като Нанси не проявила предвидливост да патентова изобретението, нейното име липсва в патентните записи. Но фризерът все пак бил патентован на 30 май 1848 година от Лиу Йонг, който все пак проявил учтивост и го записал като Патент на Джонсън за фризер за сладолед. С изобретяването на хладилните машини през ХIХ век били разработени и технологии за получаване и съхранение на лед. Сладоледът се разпространил широко. Именно тогава английският изобретател Томас Мастерс измислил машината за сладолед. През 1904 година в Сент Луис се провела международна изложба на сладоледа, на която се демонстрирал първият автомат за вафлени кофички за сладолед. Така се появил сладоледът в кофички или фунийки, наричан "кифличката на ескимоса". След 4 години в света започва производството на сладолед на клечка. Якоб Фусел започнал серийно производство на сладолед в Северна Америка в Балтимор, Мериленд през 1851 година, който днес е известен като бащата на американската сладоледена индустрия. Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, който позволил да започне масовото производство на този продукт. Уйлям Нелсън произвел първата партида сладолед на Гледстоун авеню в Торонто през 1893 година и неговата компания произвеждала на това място сладолед приблизително 100 години. В Канада първият производител на сладолед е сладкарят Томас Веб от Торонто през 1850 година.
200 продукта влизат в рецептите на съвременните сладоледи
Днес сладолед се произвежда в почти всички страни в света, като най-известни и вкусни са руското мороженое, италианското джелато с плодове, френският с лешников крокант. Интересът към сладоледа води до създаването на уникални рецепти и превъплъщения - като китайския пържен сладолед, прословутата сладоледена торта, заляла пазара напоследък, всякакви сорбети, сладолед фламбе и прочие фантазии. Днес той се ползва като гарнитура към сладкиши, шейкове, плодови салати, кафе и алкохолни коктейли. През лятото по традиция сладоледената индустрия държи солидна част от рекламния пазар в електронните медии, а потреблението му през летните месеци скача тройно, пресмятат търговци.
Все повече българи посягат и към възможността, която сладоледът дава за малък семеен бизнес. Покупката на машина за сладолед, която може да се намери на цени между 2000 долара и 1500 лева на старо, или вземането под наем на фризер за един сезон е чудесна възможност за препитание.
В производството на сладолед се използват над 200 продукта, затова в световния рецептурник на ледените сладости има и много сложни рецепти. Според състава си сладоледът е: сметанов - с не по-ниска от 10 на сто масленост и 16 на сто захар. Млечен пък трябва да бъде с 3,5 - 4 на сто масленост и до 20 на сто захар. Лекият плодов не съдържа мляко, а само натурални сокове, плодово пюре (между 20 и 30 на сто) и захар (25 - 30 на сто). Шоколадовият, който у нас води класациите по търсене, според стандартите трябва да съдържа не по-малко от 6 на сто шоколад или 2,5 на сто какао, ореховият или лешниковият се прави с 6 - 10 на сто ядки.

В. Черно Море